Козметик, знаете ли че?
Любопитни факти
В „Козметик знаете ли, че“ ще намерите много любопитни факти за произхода на козметиката и нейното развитие.
Първите стъпки в изкуството да се украсяват хората са направени още през каменния век. Мъжете се рисували за да уплашат враговете и да привлекат добрите духове, а жените за да спазят ритуала и просто за хубост, за да се харесват.
Един от първите документи, съдържащи козметични съвети, така наречения папирус на Еберс, бил намерен в египетска гробница. Това е рецепта гигант, написана през 1500г. пр. н. е. от жреци върху папирус дълъг 20 метра. От текстовете, поместени в него става ясно, че жреците и обикновените египтяни използвали активно и усъвършенствали различни видове козметични средства – моливи за вежди, разнообразни кремове и помади и пр. И двата пола използвали боя за коса и лак за нокти.
Запазена е и хилядолетна рецепта за парфюм, в чиито състав влизали следните вещества : мира, аир, кипарис, кориандър, хвойна, мента и мед.
Клеопатра поддържала копринената си бяла кожа със специална помада, чиито основни съставки били крокодилски изпражнения и разни белила. Тази легендарна египетска царица е автор и на първия познат ни сборник с козметични съвети и рецепти за разкрасяване.
Гърците заели от египтяните познанията им по козметика и в древна Елада култът към красотата на човешкото тяло достигнал своя апогей. Самият термин “козметика” идва от гр. глагол kosmetike , който означава “украсявам”.В Древна Гърция жените боядисвали миглите си със сажди и ги обръщали с помощта на смес от жълтък и светла смола.
Всеки уважаващ себе си гръцки дом имал на разположение роб – космет, който бил специално обучен, за да предложи на господарката и господаря си подходящи кремове, масла, процедури за разхубавяване и разбира се, подходящ грим.(А гримът при елинските жени бил дори още по-силно подчертан, отколкото при египетските – елинските дами ползвали много повече руж и кармин от сънародничките на Клеопатра…)
Малко известен факт е, че Хипократ, бащата на медицината написал четиритомно съчинение, посветено на козметичните грижи за тялото.Древна Гърция имала и своите отлични парфюмиери, сред които бил и Теофаст – основоположник на науката ботаника и ученик на Аристотел, който създал великолепни парфюми.
Жените в Древна Индия например боядисвали очите, миглите и устните си със златиста боя, а зъбите – с кафява. Индийките украсявали и ръцете си със сложни, изрисувани с къна или други багрила символи и татуировки, които били в различни цветове и с различни сюжети – в зависимост от порядките на различните касти, към които принадлежали.
В двореца Версай кралят – Слънце Луи Четиринадесети имал над 2000 стаи, и нито една от тях не била баня… И бедни, и благородници се къпели само по един или два пъти в годината, тъй като се считало, че водата разболява тялото…
Не било срамно в изисканото общество да се почешеш, ако те засърби от мърсотия , или ако под фантастичната ти напудрена перука щъкат въшки и пр.гадинки. За целта били създадени специални вещи от злато и слонова кост, които дамите и господата елегантно повдигали към силно набелените си и гримирани лица.
Козметиката такава, каквато я познаваме днес – наука за цялостното поддържане и украсяване на тялото се възродила едва в края на деветнадесети век. От тогава до днес тя се развива бурно и все повече се свързва с медицината и психологията, за да донесе на хората вечна младост и красота.