Фризьор, знаете ли че?
Любопитни факти
В „Фризьор знаете ли, че“ ще намерите много любопитни факти за произхода на фризьорството и неговото развитие.
Ролките за коса са били използвани в стилизирането на прическата още в древността. Древните египтяни увивали кичури от косата си около дървени пръчки и използвали слънчевата топлина като нагряване за дълготраен ефект. Знатните римляни също използвали ролки, за да навиват дългите си коси или перуките си на стегнати къдрици. Древните гърци пък изработвали кухи метални пръчки, които нагрявали в пепел от дървени съчки преди нанасяне.
През Средновековието европейките варяли мъртви гущери в зехтин, китайките се мажели със семена от китайски кедър, а филипинките накисвали листа от алое във вода. Заради ефективното им действие, повечето от тези съставки (без гущерите) присъстват и в съвременните формули.
За първи път конкретна формула за балсам за коса е въведена в зората на XX в. от френския парфюмерист Едуард Пино, като забележете това е продукт за… мъже. Наречен „Брилянтин” той имал за цел да омекотява косата, мустаците и брадата на силния пол. Идеята била толкова добре възприета, че веднага намерила приложение в козметичната индустрия. А с помощта на модерните технологии – доусъвършенствана. Така през 1970 г. се появява първият балсам за коса с отмиване.
Първият лак за коса е произведен през 1948 г. Той представлява аерозолен спрей, чиито активни съставки – комбинация от прости полимери, фиксират прическата в желаната форма в продължение на часове. Идеята за опаковката под налягане идва от Втората световна война, когато се наложило да бъде измислен ефективен начин за изтребване на насекомите в армията. През 1950 г. официално е въведен терминът „лак за коса“, а през 1955 г. продуктът е пуснат в търговската мрежа.
За стилизанти са се използвали вазелин, царевично олио и смеси от растителни екстракти, етерични масла и ароматни есенции, а през XVI в. европейците смесвали гущерова мас с лястовичи изпражнения.
Шампоанът за коса става популярен през 1762 г. в Индия като продукт за масаж на главата, съдържащ природни масла. По-късно е пренесен във Великобритания под формата на терапевтична спа процедура.
До XIX в. изсушаването на косата след баня, дъжд или друго цялостно измокряне, ставало единствено по естествен начин със съдействието на слънчевите лъчи. С изобретяването на прахосмукачката в началото на века жените намират по-лесен и бърз начин за сушене на косата си, свързвайки маркуч с тръбата на домакинския уред.Вдъхновен от идеята, през 1890 г. френският фризьор Александър Годфри изобретява първия сешоар, който монтира в своя салон. За разлика от съвременните модели, този бил статичен и за да функционира клиентите му трябвало да седнат под наподобяващ каска пластмасов купол, свързан към комина на газова печка.
През ренесанса са се правили сложни кокове достигащи 70см. височина. През 1780 г. фризьорът Леноар сътворил фризурата на кралица Мария-Антоанета, която имала височина 70 см от главата. За направата й първо трябвало да се изработи желязна конструкция, а за монтирането била необходима стълба. Използвали се пера, скъпоценни украшения и панделки, а също така и механизми за возене в карета, специални подвъзглавници, които позволявали прическата да се запазва няколко дни.
В края на 19в. миенето на косата се смята за грешно, вредно и противопоказно деяние. Косите често се посипвали с нишесте за да отнемат мазнината. Независимо че имат паразити, хората смятали, че не трябва да мият косата си особено жените, защото можело да се получи силно главоболие, косопад, ревматизъм, болни зъби и мигрена.
Френският двор е символ на суетата и модата, жените започват да използват различни оцветяващи продукти от биологично и химическо естество.За оцветяването в тъмни тонове са използвали отвари на различни растения, едно от които е кестенът.Най интересното,е че за изсветляване са използвали живак.
През 1679 г. започва да излиза първото илюстровано модно списание “Меркур-галант”, в което талантливи художници, гравьори и фризьори възпроизвеждали кралската мода. През 1765г. фризьорът Легро издава първата книга посветена на фризьорството.
През 1872г. Марсел Грато открива машата. През 1909 г. Исаак Шеро патентова първата преса за коса, състояща се от две метални плочки, които се нагряват и притискат една към друга. Същинският принос за изобретението обаче се приписва на шотландската наследница Лейди Дженифър Бел Скотфилд, която комбинира идеите на Грато и Шеро в нов уред за изправяне на косата, най-близък до съвременния.
През 1872г. във Франция е открито първото изложение по фризьорство.
През 1917г. за пръв път късо се подстригва френската писателка Колет, която е последвана от Коко Шанел.
След първата световна война повечето жени се освобождават от дългите коси, като подражават на известни актриси като Луиз Брукс, Жозефин Бейкър и др. През 40-те, 50-те години се носят на кок или вълни, но след като консервативна Америка е издигнала в култ жената – домакиня, започват да се носят тупирани прически, приличащи на каски. През 60-те години къдренето е забравено и се носят само прави коси, както и известните момчешки прически на Видал Сасун. След 80-та година жените носят косите си както пожелаят.